Сянката
Сянката
Тъй като живеем в полярен свят, ние сме възпитани да избягваме единия полюс – злото, и да се стремим към другия полюс – доброто /според представите за добро и зло, които имаме/. Те се формират у нас под влияние на философските и моралните възгледи на родителите, учителите, обществото, партията, църквата и др. И всеки път, когато вследствие на това възпитание, си кажем “Аз съм добър (образован, честен, справедлив, християнин)“, то ние създаваме в нашето съзнание и противоположната реалност (злото), която веднага отричаме “Аз не съм лош (неграмотен, лъжец, лукав, езичник…)”. За да се създаде контраст, в съзнанието възниква и идеята „Другите са лоши, неграмотни, лъжци … “ В психологията това “Аз не съм” се нарича СЯНКА, затова ще използвам този термин, за да назовавам явлението.
Обикновено всяко самоопределяне от типа “Аз съм … ”, например „Аз съм християнин“, създава две квалификации – положителна и отрицателна – “Добре е да бъда християнин, следователно е лошо да съм мюсюлманин (будист, кришнар, и т.н)”. Втората квалификация обаче е вече осъждане, в съзнанието си ние вече сме разделили хората на добри и лоши според вярата им. По този повод Христос казва: “Не съдете, за да не бъдете съдени”.