Как мислите ни въздействат на околните … магнетизъм

В представите на повечето хора явлението „личен магнетизъм“ се свързва с изтичането на особен род енергия от магнетичната личност, чрез която тя притегля към себе си други личности, намиращи се в сферата на нейното магнетично въздействие. Тази представа, макар и погрешна в същността си, съдържа известна доза истина. В действителност от човека изтича притегателна, а не „магнетична“ сила, тъй като терминът „магнетизъм“ предполага връзка с магнит или с електричество. Въпреки наличието на известно сходство между тези две сили, магнетичният ток у човека се различава коренно по произхода и същността си от тях.
Това, което наричаме личен магнетизъм, е сложен процес на изтичане на мисловни вълни и колебания от човешкия мозък. Всяка мисъл, породена от нашия мозък, е сила с по-голямо или по-малко напрежение, чиято величина зависи и от скоростта й в момента на нейното възникване. Когато мислим, ние изпращаме сложни токови импулси, които се движат постъпателно като светлинни лъчи и оказват влияние върху умовете на другите хора, намиращи се понякога на големи разстояния от нас. Властната мисъл, на която е присъща могъща сила, се стреми да изпълни своето поръчение и често преодолява инстинктивното противодействие на други умове срещу външно въздействие. А слабата е в състояние да завоюва друга духовна крепост само ако последната е лишена от всякаква защита. Повторните мисловни сигнали, изпращани един след друг в едно и също направление, често получават достъп там, където единичната мисловна вълна, макар и по-силна от тях, не е успяла. Всичко това дава обяснения за прилагането на един физически закон в областта на психиката и потвър-ждава пословицата „Капка камък дълбае“.