Какви са ползите за тялото ни от пълнозърнестите продутки?

Последните открития на изследванията, подкрепят твърденията, че е необходимо да приемаме ежедневно фибри поне 30 грама за поддържане на добро здраве. Отличен източник на него са продуктите от пълнозърнест произход.

Но за да получите ползи за здравето от фибрите, трябва да знаете за някои вещества, чието присъствие може да попречи на процеса на храносмилане.

Пълнозърнестите продукти се произвеждат от необработено и нерафинирано зърно, което има черупка (трици), твърд плод (ендосперм) и зърнен зародиш. Това е брашно от зърнени зърна или семена от други култури, хляб и тестени изделия от това брашно, зърнени храни .Всички тези продукти съдържат много полезни вещества: протеини, сложни въглехидрати, витамини и фибри. И най-важното – те намаляват вероятността от сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2, затлъстяване и рак на стомашно-чревния тракт с 30%!

Фибрите са диетични. Те не се усвояват с помощта на ензими в човешкото тяло, но са необходими за храносмилането, защото насърчават храната през храносмилателния тракт и отстраняването на токсични вещества. Фибрите осигуряват жизненоважна активност на чревната микрофлора и производството на невротрансмитер серотонин; Придаването на обем на храната създава усещане за ситост и спомага за оптимизиране на теглото поради ниското съдържание на калории.

Плодовете или семената на културите са „децата“ на растенията. Те произвеждат специални вещества, които предотвратяват усвояването на техните „деца“ от други организми и пренасянето им в необичайно местообитание. Най-известните от тези вещества са фитати, глутен и лектини.

Фитатите или солите на фитиновата киселина са основният източник на фосфор в растителните храни. Фосфорът е необходим на тялото ни да генерира енергия под формата на ATP молекули, е част от клетките на тялото и е много важен за здравето на скелетната система. За да превърнете фитатите, които се доставят с растителна храна, в асимилирана форма са необходими специални ензими, фитази. По-рано се смяташе, че фитатите възпрепятстват усвояването на калций, магнезий и други минерали и затова силно се препоръчва да се накисват или покълват зърнени храни, бобови растения и ядки, за да се активира фитазата.

Но се оказва, че бактериите от здравословна микрофлора на човешкото черво имат способността да синтезират необходимия ензим. Особено успешно работят в тази посока лактобацилите – постоянните и най-многобройни представители на човешката чревна микрофлора.

След поредица от експерименти испанските учени стигнаха до извода, че фитатите, консумирани с храна, намаляват вероятността от остеопороза, увеличават костната минерална плътност, а също така инхибират растежа и развитието на почти всички видове ракови клетки. Освен това, високият прием на фитати намалява вероятността от диабет, коронарна болест на сърцето и камъни в бъбреците. Някои изследователи предполагат, че свойствата на фитатите ги наричат ​​„нов“ витамин R.

Глутенът е специален вид протеин за съхранение, който се намира в семената на зърнените култури. Те често се наричат ​​глутен, тъй като именно тези протеини, когато се смесват с вода, придават на тестото еластичност и твърдост. Смята се, че глутеновата непоносимост – целиакия (автоимунно заболяване, което засяга тънките черва) – засяга от 0,5 до 1% от населението. Страхът от глутен обаче се разпространи широко и доведе до повишена популярност на безглутеновите продукти.

Резултатите от изследванията на учени от Канада, публикувани през 2016 г., твърдят, че „правилният“ състав на чревната микрофлора и здравата чревна лигавица допринасят за храносмилането на глутен и намаляват риска от целиакия дори при генетично предразположение.

Например млечнокиселите бактерии и особено лактобацилите помагат за разграждането на глутена и превръщането му в безопасно вещество. Още през 2009 г. испански учени откриха, че неоправдан преход към диетата без глутен може да причини спад на имунитета.

Освен това норвежките и австрийските учени стигнаха до извода, че симптомите на целиакия се причиняват не от глутен, а от фруктани – големи полимерни молекули, състоящи се от молекули на фруктоза.

Глутенът е растителен протеин и се усвоява по-бавно от животинските протеини, не увеличава производството на инсулиноподобен растежен фактор (IGF-1) в организма, което спомага за предотвратяване на рак.

Неразумното изключване на глутен от диетата може да доведе до липса на витамини и минерали. Руски учени са разработили на базата на пшеничен ензим, който разгражда глутеновите протеини, лекарство срещу целиакия и скоро ще бъде в продажба.

Лектините са големи протеинови молекули, които могат да се свързват с въглехидратни молекули на повърхността на клетките. Съществуващите (екзогенни) лектини са много разнообразни, а най-известният лектин е изолиран от семена от рициново масло и наречен рицин през 19 век.

Много лектини се намират в триците и зърнени култури. Стресът, противовъзпалителните лекарства и антибиотиците, неправилното хранене и лошите навици увеличават пропускливостта на стените на стомашно-чревния тракт.

Използвайки въглехидратни молекули, лектините влизат в кръвта и причиняват възпаления и автоимунни заболявания. Стомашният сок, чревната микрофлора и слузният слой, произведен от чревните епителни клетки, ни предпазват от ефектите на лектини, постъпващи в тялото. Готвенето при повишени температури или използването на ферментирала мая унищожава лектините, тяхната свързваща способност намалява с 90% и те не са в състояние да проникнат през здравата чревна лигавица.

Човешкото тяло има свои лектини, които се наричат ​​ендогенни (вътрешни). Тези молекули стимулират синтеза на ДНК на кръвни клетки, участват в производството на хормони и ензими. Дефицитът на лектин намалява имунитета и инхибира метаболитните процеси.

Науката за лектинологията активно изучава свойствата на лектините за лечение на възпалителни, вирусни, метаболитни и онкологични заболявания. През 2014 г. руски учени откриха, че лектините на определени бактерии са пребиотици и нормализират чревната микрофлора, регулират метаболизма, а също така повишават устойчивостта на стрес.

По този начин, за да се възползваме от пълнозърнестите продукти, е необходимо да се поддържа здравето на стомашно-чревния тракт чрез консумация на достатъчно пробиотици и пребиотици, а не да се забравя за физическата активност.