Истината и Изборът

Често попадаме в ситуацията – “Аз съм прав, аз … аз … азззз” или “Ти грешиш, ти не ме разбираш … МЕННННН не ме разбираш…”
Ето малко мои мисли по въпроса за истината и нейното лице.

Истина е това, в което повярваш. Твоята си истина. Една. Фиксирана. Избирайки я за своя истина, я правиш единствено твоя, една, уникална, видима, ясна, разбрана…
А всичко друго е “димна завеса”, “мъгла”, неяснота и неразбиране.
Т.е. това, кеото избирам да видя от общата картина на живота, на някакво ниво се превръща в единственото нещо, което виждам.
Устременият поглед към нещо гради и рисува една едничка истинска визуализация на моя свят, на твоя свят, на света…

А другото? Къде отива онова, което не избираме да видим? Какво се случва с него зад “димната завеса”?
Някой друг го вижда, избира да го види?
Или просто то е изиграло своята роля до момента на моята фиксация?
От толкова много погледи… всеки ли вижда различно?
Мислим си така.
Виждаме едно и също нещо, но избираме конкретна своя истина за него.
И кой е прав и кой е крив – няма такава постановка.
Всеки за себе си е прав, защото само и единствено себе си вижда и разбира – себе си, изразено в избора от картината на живота.
Ти виждаш едно. Твоето едно.
Той вижда друго. Неговото едно.
Тя вижда трето. Нейното едно.

Прочети цялата статия: http://nel-anel.blogspot.com/2009/09/blog-post_2474.html