Да бъдеш себе си

Подсъзнанието ни, Божественият глас говори, помни същността ни, помни и знае, че сме проектирани да сме в здраве и хармония с всичко и всеки. И с нас самите. Точно стремежът на хармония със себе си е механизмът, който действа навсякъде в природата. И всичко като действа така, всичко е в хармония и с другото. Защото всички сме едно. От едно и едно. Излизаме от една душа. Не сме отделни същества, които Бог ги направлява отделно от нас, отвън на нас. Бог е всичко и всеки. Бог е птицата, Бог е цветето, тревичката, водата, въздуха, животните, ние. Всички сме проява на Божествения Разум. А самата граница и различност си я правим ние в илюзията. В собствената си изградена представа на отделност, на отвъд Божието, на разстоянието. Границата си я създаваме ние в света на илюзията. Но това, че подсъзнанието говори и помни, че интуицията, телепатията, всички прояви на т.н. свръхсетивно, чудодейно – това е знак, че сме проектирани в крайна сметка да бъдем себе си и да се завръщаме към себе си постоянно. Стремежът към хармония и баланс, този процес не е спирал, винаги тече. Ние избираме да си мислим, че сме далеч от Бог. А ние сме негова проява. Не съзнаваме, че изборът е наш. Силата, която ни е сътворила, все още действа в нас. Не е така – създава и оставя или налива от време на време по капка живот. Това е илюзиорната представа, която сме си изградили за Божествена сила и човешкия живот. Енергията винаги я има. Преминава от форма във форма. Това, че не я виждаме с ограничението на сетивата на физическите си тела, това, че душата е избрала да не усеща и с времето самозатворила се един вид … не значи, че енергията я няма. Връзката я няма. Не става дума за връзка. Връзка има, когато има две отделни неща и те се свързват едно с едно, когато има дуалност. А енергията е една и е навсякъде. Ние градим представи за тук и там, за преди, сега и утре. А всъщност време няма. И тук и сега няма. Има вечност. Безвремие. Има единност.

Прочети цялата статия: http://nel-anel.blogspot.com/2009/09/blog-post_20.html