Благодарността като начин на живот

“Забелязала съм, че Вселената обича благодарността. Колкото по-благодарен си, толкова повече блага получаваш. Под „блага” разбирам не само материалните неща, но и всички хора, места и преживявания, заради които си струва да се живее. Знаете колко прекрасно се чувства човек, когато животът му е изпълнен с любов, радост, здраве и творчество, навсякъде среща зелена светлина и намира места за паркиране. Така е замислен животът ни. Вселената е щедра и изобилна и обича да бъде оценявана по достойнство.

Помислете си как се чувствате, когато поднасяте подарък на своя приятелка. Ако тя го погледне и лицето й помръкне или пък каже: „О, не е моят размер” или „Не е моят цвят”, или „Никога не използвам такива неща”, или „Само това ли е”, със сигурност едва ли някога пак ще ви се прииска да й подарите нещо. Но ако очите й грейнат от радост и тя е доволна и благодарна, тогава всеки път, когато видите нещо, което би й харесало, ще ви се иска да й го подарите, независимо дали наистина ще го направите.
Благодарността ни носи още нещо, за което да сме благодарни. Тя засилва изобилието в живота ни. Липсата на благодарност и оплакванията ни носят малко неща, за които да сме благодарни. Оплакващите се неизменно откриват в живота си малко хубави неща или не се радват на онова, което имат. Животът винаги ни дава онова, което вярваме, че заслужаваме. Много от нас са възпитани да виждат само липсващото и да усещат тази липса. Вярваме в оскъдицата и после се чудим защо животът ни е толкова празен. Ако ни изпълва мисълта: „Аз нямам достатъчно и няма да бъда щастлив, докато е така…”, ние поставяме живота си в режим на изчакване. Тогава Вселената чува: „Аз нямам и не съм щастлив” и ние получаваме още от същото.

Прочети цялата статия: http://nel-anel.blogspot.com/2009/09/blog-post_3144.html